Врабче
Врабче
Ръцете му с крилете си дарих
и миг след туй го зърнах в небесата.
Разплакана, уплашено се свих -
врабче ранено, скрито под стрехата.
От болката изплетох си гнездо.
Писуках изпод пазвата челична.
За всеки дъх изстрадано добро
забождаха ми трън в сърцето птиче.
Научих се да хвъркам и насън
и даже със соколите ловувам.
Опитвах се докрай да я спася
душата ми, но нищичко не струва.
И ето - днес не нося аз сърце.
На болката се радвам до насита.
По мене няма ни едно перце.
Остана само трънът във гърдите.
© Яна All rights reserved.
