Врабчето
Кръсти си я "Врабчето".
Малките ù ръце
предизвикаха трепет,
с който сто светове
като лък го опънаха.
И му секна гласът.
Да не би да разсъни
розовата мечта,
дето до него спеше
в онзи стар автобус -
мъничка, като Буда,
инкрустирана с вкус
на стъклото отдясно,
върху морски пейзаж.
Тя до него бе кацнала,
ей тъй на, без багаж
и представи си - леко
ù целува ръка.
С тези мънички пръсти!
И си я пожела.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
