Врабчето
Кръсти си я "Врабчето".
Малките ù ръце
предизвикаха трепет,
с който сто светове
като лък го опънаха.
И му секна гласът.
Да не би да разсъни
розовата мечта,
дето до него спеше
в онзи стар автобус -
мъничка, като Буда,
инкрустирана с вкус
на стъклото отдясно,
върху морски пейзаж.
Тя до него бе кацнала,
ей тъй на, без багаж
и представи си - леко
ù целува ръка.
С тези мънички пръсти!
И си я пожела.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
