23 мая 2010 г., 19:54

Врабчето 

  Поэзия » Любовная
535 0 6

Кръсти си я "Врабчето".

Малките ù ръце
предизвикаха трепет,
с който сто светове

като лък го опънаха.
И му секна гласът.
Да не би да разсъни
розовата мечта,

дето до него спеше
в онзи стар автобус -
мъничка, като Буда,
инкрустирана с вкус

на стъклото отдясно,
върху морски пейзаж.
Тя до него бе кацнала,
ей тъй на, без багаж

и представи си - леко
ù целува ръка.
С тези мънички пръсти!
И си я пожела.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??