Кръсти си я "Врабчето".
Малките ù ръце
предизвикаха трепет,
с който сто светове
като лък го опънаха.
И му секна гласът.
Да не би да разсъни
розовата мечта,
дето до него спеше
в онзи стар автобус -
мъничка, като Буда,
инкрустирана с вкус
на стъклото отдясно,
върху морски пейзаж.
Тя до него бе кацнала,
ей тъй на, без багаж
и представи си - леко
ù целува ръка.
С тези мънички пръсти!
И си я пожела.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
