13 oct 2008, 17:39

Врабецът, зимата и аз...

  Poesía
1K 0 34

Врабецът, зимата и аз.

Усещаш ли студа?

И премълчавани неща -

парченца лед, хрущят...

Усещаш ли студа...?

Под стрехите-висулки мраз

насочени в целта.

Земята ледена, като сърце.

Усещаш ли студа?

 ---

Да МЕ припомни

искам есента,

че половината от мен

си е заровила в листата.

Да ме откриеш ти

(като мечта)

във... шарената ú постеля.

Защото

без да си ме търсил

си разбрал,

че

трудно е

човек

със себе си

да се

разделя.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...