13 oct 2008, 17:39

Врабецът, зимата и аз...

  Poesía
1K 0 34

Врабецът, зимата и аз.

Усещаш ли студа?

И премълчавани неща -

парченца лед, хрущят...

Усещаш ли студа...?

Под стрехите-висулки мраз

насочени в целта.

Земята ледена, като сърце.

Усещаш ли студа?

 ---

Да МЕ припомни

искам есента,

че половината от мен

си е заровила в листата.

Да ме откриеш ти

(като мечта)

във... шарената ú постеля.

Защото

без да си ме търсил

си разбрал,

че

трудно е

човек

със себе си

да се

разделя.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...