13.10.2008 г., 17:39

Врабецът, зимата и аз...

1K 0 34

Врабецът, зимата и аз.

Усещаш ли студа?

И премълчавани неща -

парченца лед, хрущят...

Усещаш ли студа...?

Под стрехите-висулки мраз

насочени в целта.

Земята ледена, като сърце.

Усещаш ли студа?

 ---

Да МЕ припомни

искам есента,

че половината от мен

си е заровила в листата.

Да ме откриеш ти

(като мечта)

във... шарената ú постеля.

Защото

без да си ме търсил

си разбрал,

че

трудно е

човек

със себе си

да се

разделя.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...