1 ene 2010, 0:42

Вражалецът

999 0 6

 

ВРАЖАЛЕЦЪТ

 

Мой прадядо прочут - вражалеца,

разгадавал човешки съдби

и на свойте съселяни често

със съвети помагал в беди.

 

 

На накипрена ялова булка

казвал как да сдобие дете,

а във кръчми вещаел сполука

на отрудени селски мъже.

 

 

На едни разгадавал гурбета,

а на други - предписвал илач,

кураж давал за сватба на трети

и надежда - над робския плач.

 

 

За врачуване - грошче не вземал.

Къшей хляб и ракийка - не връщал

и от цялото Трънско и Земен

всеки питал за дядова къща.

 

 

Тази негова дарба дочули

и селяци в далечното Влашко.

Заприиждали с мрачните скули

и се връщали с крачка юнашка.

 

 

Завидяли му лоши съседи

на прадядова дарба и слава

и на бея пошушнали веди,

че раята на бунт призовава.

 

 

Беят пратил потеря към село,

тук, на мястото, съд да раздава

и аскери с кадия начело

да изпитат дали той познава.

 

 

Право в портата дядова спрели

и почукали в тъмните доби.

Дядо станал на прага, видел ги

и разбрал: тоз аскер ще го гроби.

 

 

Най-ербапа от тях и в години

към гърдите му пушка отправил:

- Щом познаваш, веднага кажи ми,

в тази цев аз какво съм поставил?

 

 

Ако туй, що е вътре - познаеш,

на часа ще си тръгнеме ние.

Не улучиш ли - с белия шаек

в Анадолски зандан ще изгниеш.

 

 

Той погледнал над тях как звездите

озарявали тих небосвода.

Щял напролет да става комита

и свободен в Балкана да броди.

 

 

Но орисница тъй отредила -

ще се мре! По-добре да не чакат

и устата му сал промълвила:

"Скачка, скачка - доскачка, доскачка."

 

 

Тук аскерът се плеснал: - Уцели!

Черна цев той надолу насочил

и на прага на дядо видели

скакалец от цевта как изкочил.

 

 

Дядо всички наред запрегръщал!

От мазето извадил ракия.

На софрата ни в родната къща

яли, пили, в едно със кадията.

 

 

Тази приказка - истинска, стара,

мене дядо във скута е казвал.

А пък внучката - седма подкара -

тя на нейния внук ще разказва ...

 

 

Тъй и днес: в кръстопътя капана

във крака ли ми щракне и скочи,

пътя праведен пак ще захвана

щом отгоре прадядо го сочи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приказно, легендарно, атрактивно и запомнящо се! Аплодисменти за опазената родова памет, за нейното предаване и съхраняване, за дълбоката нравственост на чувството за родова принадлежност! Истинско удоволствие - интересен сюжет в красиви напевни стихове! Поздравления!
  • Радвам се, че в Новогодишните празници прочетох тази хубава приказка.
    Поздрави, Рудин и Честита Нова Година!
  • Харесах!Много поучително!Поздрав!
  • Да бъде и ще бъде!!!

    Честита Нова Година и ти благодаря за мъдрата притча...
  • !!! Честита и светла година!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...