Вражалецът
ВРАЖАЛЕЦЪТ
Мой прадядо прочут - вражалеца,
разгадавал човешки съдби
и на свойте съселяни често
със съвети помагал в беди.
На накипрена ялова булка
казвал как да сдобие дете,
а във кръчми вещаел сполука
на отрудени селски мъже.
На едни разгадавал гурбета,
а на други - предписвал илач,
кураж давал за сватба на трети
и надежда - над робския плач.
За врачуване - грошче не вземал.
Къшей хляб и ракийка - не връщал
и от цялото Трънско и Земен
всеки питал за дядова къща.
Тази негова дарба дочули
и селяци в далечното Влашко.
Заприиждали с мрачните скули
и се връщали с крачка юнашка.
Завидяли му лоши съседи
на прадядова дарба и слава
и на бея пошушнали веди,
че раята на бунт призовава.
Беят пратил потеря към село,
тук, на мястото, съд да раздава
и аскери с кадия начело
да изпитат дали той познава.
Право в портата дядова спрели
и почукали в тъмните доби.
Дядо станал на прага, видел ги
и разбрал: тоз аскер ще го гроби.
Най-ербапа от тях и в години
към гърдите му пушка отправил:
- Щом познаваш, веднага кажи ми,
в тази цев аз какво съм поставил?
Ако туй, що е вътре - познаеш,
на часа ще си тръгнеме ние.
Не улучиш ли - с белия шаек
в Анадолски зандан ще изгниеш.
Той погледнал над тях как звездите
озарявали тих небосвода.
Щял напролет да става комита
и свободен в Балкана да броди.
Но орисница тъй отредила -
ще се мре! По-добре да не чакат
и устата му сал промълвила:
"Скачка, скачка - доскачка, доскачка."
Тук аскерът се плеснал: - Уцели!
Черна цев той надолу насочил
и на прага на дядо видели
скакалец от цевта как изкочил.
Дядо всички наред запрегръщал!
От мазето извадил ракия.
На софрата ни в родната къща
яли, пили, в едно със кадията.
Тази приказка - истинска, стара,
мене дядо във скута е казвал.
А пък внучката - седма подкара -
тя на нейния внук ще разказва ...
Тъй и днес: в кръстопътя капана
във крака ли ми щракне и скочи,
пътя праведен пак ще захвана
щом отгоре прадядо го сочи.
© Иван Христов All rights reserved.
