1.01.2010 г., 0:42

Вражалецът

995 0 6

 

ВРАЖАЛЕЦЪТ

 

Мой прадядо прочут - вражалеца,

разгадавал човешки съдби

и на свойте съселяни често

със съвети помагал в беди.

 

 

На накипрена ялова булка

казвал как да сдобие дете,

а във кръчми вещаел сполука

на отрудени селски мъже.

 

 

На едни разгадавал гурбета,

а на други - предписвал илач,

кураж давал за сватба на трети

и надежда - над робския плач.

 

 

За врачуване - грошче не вземал.

Къшей хляб и ракийка - не връщал

и от цялото Трънско и Земен

всеки питал за дядова къща.

 

 

Тази негова дарба дочули

и селяци в далечното Влашко.

Заприиждали с мрачните скули

и се връщали с крачка юнашка.

 

 

Завидяли му лоши съседи

на прадядова дарба и слава

и на бея пошушнали веди,

че раята на бунт призовава.

 

 

Беят пратил потеря към село,

тук, на мястото, съд да раздава

и аскери с кадия начело

да изпитат дали той познава.

 

 

Право в портата дядова спрели

и почукали в тъмните доби.

Дядо станал на прага, видел ги

и разбрал: тоз аскер ще го гроби.

 

 

Най-ербапа от тях и в години

към гърдите му пушка отправил:

- Щом познаваш, веднага кажи ми,

в тази цев аз какво съм поставил?

 

 

Ако туй, що е вътре - познаеш,

на часа ще си тръгнеме ние.

Не улучиш ли - с белия шаек

в Анадолски зандан ще изгниеш.

 

 

Той погледнал над тях как звездите

озарявали тих небосвода.

Щял напролет да става комита

и свободен в Балкана да броди.

 

 

Но орисница тъй отредила -

ще се мре! По-добре да не чакат

и устата му сал промълвила:

"Скачка, скачка - доскачка, доскачка."

 

 

Тук аскерът се плеснал: - Уцели!

Черна цев той надолу насочил

и на прага на дядо видели

скакалец от цевта как изкочил.

 

 

Дядо всички наред запрегръщал!

От мазето извадил ракия.

На софрата ни в родната къща

яли, пили, в едно със кадията.

 

 

Тази приказка - истинска, стара,

мене дядо във скута е казвал.

А пък внучката - седма подкара -

тя на нейния внук ще разказва ...

 

 

Тъй и днес: в кръстопътя капана

във крака ли ми щракне и скочи,

пътя праведен пак ще захвана

щом отгоре прадядо го сочи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приказно, легендарно, атрактивно и запомнящо се! Аплодисменти за опазената родова памет, за нейното предаване и съхраняване, за дълбоката нравственост на чувството за родова принадлежност! Истинско удоволствие - интересен сюжет в красиви напевни стихове! Поздравления!
  • Радвам се, че в Новогодишните празници прочетох тази хубава приказка.
    Поздрави, Рудин и Честита Нова Година!
  • Харесах!Много поучително!Поздрав!
  • Да бъде и ще бъде!!!

    Честита Нова Година и ти благодаря за мъдрата притча...
  • !!! Честита и светла година!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...