Врана и Лисана
Врана и Лисана
Врана, както си летяла,
бучка сиренце съзряла.
Кацнала тя на дръвце
сладко да го изяде.
Кума Лиса я видяла.
Под дървото тихо спряла,
после вдигнала глава -
занареждала така:
"Здравей, Вранке, хубавице,
ненагледна ми сестрице.
Най-красивите пера
имат твоите крила!"
Вранка слушала, мълчала.
Сиренцето си държала.
Но Лисана продължила,
с нови ласки я дарила:
"А вълшебният ти глас
слушам винаги в захлас.
Мила Вранке, я попей,
мъката ми поразсей."
Враната не издържала.
Без да мисли, тя запяла.
Сиренцето изтървала.
Кума Лиса го...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Велчева Todos los derechos reservados
