Врана и Лисана
Врана и Лисана
Врана, както си летяла,
бучка сиренце съзряла.
Кацнала тя на дръвце
сладко да го изяде.
Кума Лиса я видяла.
Под дървото тихо спряла,
после вдигнала глава -
занареждала така:
"Здравей, Вранке, хубавице,
ненагледна ми сестрице.
Най-красивите пера
имат твоите крила!"
Вранка слушала, мълчала.
Сиренцето си държала.
Но Лисана продължила,
с нови ласки я дарила:
"А вълшебният ти глас
слушам винаги в захлас.
Мила Вранке, я попей,
мъката ми поразсей."
Враната не издържала.
Без да мисли, тя запяла.
Сиренцето изтървала.
Кума Лиса го...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
