2 dic 2009, 11:53

Врано, вранчице...

  Poesía » Otra
943 0 10

Врано, вранчице...

 

Разтревожено пушех пред болничната врата.
Отвътре - всичко трепереше...
Стихове нямаше в ума ми сега.
Място не можех да си намеря.

Не щеш ли, до мене, враната долетя.
В шепа И дадох солети.
Нещо изграчи и закълва,
сякаш редеше куплети...

Добър хабер, казват, враните носели...
Денят се усмихна. Слънце изгря.
Ще видя и класовете на моите посеви...
Врано, вранчице... благодаря!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...