2.12.2009 г., 11:53

Врано, вранчице...

939 0 10

Врано, вранчице...

 

Разтревожено пушех пред болничната врата.
Отвътре - всичко трепереше...
Стихове нямаше в ума ми сега.
Място не можех да си намеря.

Не щеш ли, до мене, враната долетя.
В шепа И дадох солети.
Нещо изграчи и закълва,
сякаш редеше куплети...

Добър хабер, казват, враните носели...
Денят се усмихна. Слънце изгря.
Ще видя и класовете на моите посеви...
Врано, вранчице... благодаря!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...