Врано, вранчице...
Врано, вранчице...
Разтревожено пушех пред болничната врата.
Отвътре - всичко трепереше...
Стихове нямаше в ума ми сега.
Място не можех да си намеря.
Не щеш ли, до мене, враната долетя.
В шепа И дадох солети.
Нещо изграчи и закълва,
сякаш редеше куплети...
Добър хабер, казват, враните носели...
Денят се усмихна. Слънце изгря.
Ще видя и класовете на моите посеви...
Врано, вранчице... благодаря!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени