Врата

17 ene 2010, 23:10

Poesía » Otra

545 0 3

Врата
Колко пъти се виждам
в дъжд и слънце да вървя,
букетче в длани скътала
от думи неизказани, от чувства и цветя.
Виждам как го полагам
на гроб с моето име,
и чувам
как тихо се моля за тебе.
Че тази дупка в земята
не е за небитието.
Тя е всъщност вратата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Врата

Искате да прочетете повече?

Propuestas