alistef (Албена Стефанова)
177 372
Jan 17, 2010, 11:10 PM

Врата 

  Poetry » Other
512 0 3

Врата

 

Колко пъти се виждам

в дъжд и слънце да вървя,

букетче в длани скътала

от думи неизказани, от чувства и цветя.

 

Виждам как го полагам

на гроб с моето име,

и чувам

как тихо се моля за тебе.

 

Че тази дупка в земята

не е за небитието.

Тя е всъщност вратата

отворена към небето.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесно си го написала, Али!
    С теб съм!!!
  • !!!

    Поздрав и от мен!!!
  • Така е. Брат ми си отиде от тая земя когато бях едва на 15. Има и такива моменти след толкова години когато ми е все още много много мъчно защото съм се чувствала безкрайно самотна а него го няма за да ме итеши или да ми даде кураж
Random works
: ??:??