alistef (Албена Стефанова)
177 372
Jan 17, 2010, 11:10 PM

Врата 

  Poetry » Other
566 0 3
Врата
Колко пъти се виждам
в дъжд и слънце да вървя,
букетче в длани скътала
от думи неизказани, от чувства и цветя.
Виждам как го полагам
на гроб с моето име,
и чувам
как тихо се моля за тебе.
Че тази дупка в земята
не е за небитието.
Тя е всъщност вратата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??