3 mar 2024, 7:02

Врата

450 0 0

Захвърлих старото си аз,

И почти не го запомних.


Сега се втурвам в нови светове,

от старото останаха единствено проблеми.


Запомних песни,

лоши навици и стари смешки,

За новото нищо друго не ми е останало потребно.


Зачеркнах грешките най-сетне...

Зарадвах се!

Но сега изплащам по-големи.


Та така, запомних още нови имена,

Старите, все пак си бяха повече като за мене...

Новите ми носят единствено празни мисли и вреда,

пък и не държат толкова на мене...


После свикнах да не уча вече нищо,

Уморих се ...

Бездушно минавах през деня си,

Но започна да ми липсва - мен!

Та опитах се поне да си припомня,

къс от онази ентусиазирана душа,

Оказа се, аз няма къде да се завърна,

Нямала съм построена моята врата.


Забравих старите си песни,

Забравих имената на онези със които всеки ден се виждах,

Забравих как се чувствах,

Когато по стълбите излизах.


Сега излизам, макар за кратко,

Е ... пак не мога да се почуствам точно както бе преди,

Годините явно са разяли,

Мостовете на това, което сме били.

Ако ви се струва иронично ,

Да знаете това е чист сарказъм.

Мечтала съм за всичко това, което имам днес,

но още не е сигурно какъв човек ще стана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...