Захвърлих старото си аз,

И почти не го запомних.

Сега се втурвам в нови светове,

от старото останаха единствено проблеми.

Запомних песни,

лоши навици и стари смешки,

За новото нищо друго не ми е останало потребно.

Зачеркнах грешките най-сетне...

Зарадвах се!

Но сега изплащам по-големи.

Та така, запомних още нови имена,

Старите, все пак си бяха повече като за мене...

Новите ми носят единствено празни мисли и вреда,

пък и не държат толкова на мене...

После свикнах да не уча вече нищо,

Уморих се ...

Бездушно минавах през деня си,

Но започна да ми липсва - мен!

Та опитах се поне да си припомня,

къс от онази ентусиазирана душа,

Оказа се, аз няма къде да се завърна,

Нямала съм построена моята врата.

Забравих старите си песни,

Забравих имената на онези със които всеки ден се виждах,

Забравих как се чувствах,

Когато по стълбите излизах.

Сега излизам, макар за кратко,

Е ... пак не мога да се почуствам точно както бе преди,

Годините явно са разяли,

Мостовете на това, което сме били.

Ако ви се струва иронично ,

Да знаете това е чист сарказъм.

Мечтала съм за всичко това, което имам днес,

но още не е сигурно какъв човек ще стана.