Затваря се една врата,
захлопва, въздухът тежи,
съдбовен миг на самота,
нощта неистово крещи.
Сънят потъва - буден сън,
отваря бездна вдън земи,
в безпътие на кръстопът
се сгромолясва и гнети.
Щом Бог решил е, тъй да е!
Едно отнема, друго дава,
че знае Господ най-добре,
раб божий как се закалява.
Искра догаряща теши,
надежда ражда, дава знак.
Да се затварят сто врати!
Ще се отвори нова пак...
Затваря се една врата,
жарта мъждука и догаря.
Възкръсва вяра в пепелта,
врата към Рая се отваря.
Ромашка, 04.05.2023 г.
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados