27 abr 2014, 12:50

Вратата 

  Poesía » Otra
755 0 4



ВРАТАТА

Вратата тежко се затвори. 
Отекна. 
Миг. 
И занемя. 
Спокойно. 
Празно. 
Смях на хора. 
Земята си е пак Земя. 
Върти се. Бавно си измества 
въртенето по свойта ос. 
И зная го - че няма лесно, 
че сме и пътници, и гости. 
Вратата тежко се затвори. 
И тихо е. 
Като във храм. 
Не духа. 
Покрай нея хора. 
И всеки носи кръста сам. 




© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??