Apr 27, 2014, 12:50 PM

Вратата 

  Poetry » Other
649 0 4



ВРАТАТА

Вратата тежко се затвори. 
Отекна. 
Миг. 
И занемя. 
Спокойно. 
Празно. 
Смях на хора. 
Земята си е пак Земя. 
Върти се. Бавно си измества 
въртенето по свойта ос. 
И зная го - че няма лесно, 
че сме и пътници, и гости. 
Вратата тежко се затвори. 
И тихо е. 
Като във храм. 
Не духа. 
Покрай нея хора. 
И всеки носи кръста сам. 




© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??