нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
Apr 27, 2014, 12:50 PM

Вратата

  Poetry » Other
1.1K 0 4



ВРАТАТА

Вратата тежко се затвори. 
Отекна. 
Миг. 
И занемя. 
Спокойно. 
Празно. 
Смях на хора. 
Земята си е пак Земя. 
Върти се. Бавно си измества 
въртенето по свойта ос. 
И зная го - че няма лесно, 
че сме и пътници, и гости. 
Вратата тежко се затвори. 
И тихо е. 
Като във храм. 
Не духа. 
Покрай нея хора. 
И всеки носи кръста сам. 




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0