Вратата
ВРАТАТА
Вратата тежко се затвори.
Отекна.
Миг.
И занемя.
Спокойно.
Празно.
Смях на хора.
Земята си е пак Земя.
Върти се. Бавно си измества
въртенето по свойта ос.
И зная го - че няма лесно,
че сме и пътници, и гости.
Вратата тежко се затвори.
И тихо е.
Като във храм.
Не духа.
Покрай нея хора.
И всеки носи кръста сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
