11 sept 2010, 21:42

Вратата 

  Poesía » Odas y poemas
797 0 3

Пред мен беше една тайнствена врата,
два дракона я пазеха пред входа,
оглеждах се тайно поне за пролука
и чудех се как да навляза и навътре пребродя,
ключ едва ли имаше, вълшебна бе тя,
не виждаше се място за ключалка,
но с него не се отключва ей така,
а просто трябва да кажеш думичка малка
и принцът ми от приказна суета
сам щеше да се появи, за да ме намери,
ще го позная по добрата му душа
и нещо в мене неволно ще потрепери...
Изведнъж отвори се вълшебната врата,
целунала бях увехналата ù на входа роза, 
докоснала я бях с моята нежна ръка
и първа опитала се да ù проговоря,
пристъпила и обкичила се с усмивка,
вдъхнала скришом от ароматната ù доза,
отнела ù бях вече красотата
и, плъзнала се в сърцевинната утроба,
достигнала бях същината,
е, тя била е отключена за мили хора
и сякаш чакала е дълго мен, за бога,
но защо не чувам приказната арфа,
а само риданието и плача на прага...
И тъй любопитството ми надделя
и тръгнала бях навътре с дълбока тревога,
да видя чудесата, невидяни досега,
и да позная любовта си блага...
Принцът ми стоеше на една скала
и горчиво ридаеше от съдба нерада
и погледна ме изведнъж ей така,
и сякаш пещерата взе да се разпада,
и заизвираха около нас реки, езера
и заклокочиха води отровни,
изплуваха наново приказни земи
и гори се разстлаха със зелени форми...
Искри избухнаха светкавично отстрани
и посипаха ни звезди с нежна безпощада,
заговориха му шепнешком пред мен дори
и дръпнаха го да се опомни за ръкава.
- Ръката ù ела и поеми,
че тя толкова невинно, дълго страда!
- Отключи сърцето си и прости
на земната, че така с любов те наказа!

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Веси и надявам се да си си я представила тази тайнствена врата. Вземането на решения в някои стратегически моменти позволяват да пишем оди, като изливаме душата си.
    Усмихна ме, приятелко и надявам се, че не се сърдиш за пропускането на специалния ти ден, защото известно време не съм влизала тук!

    Благодаря, Елена. Зарадвах се на посещението ти и се надявам и в бъдеще да се отбиваш!

    Радвам се, че и тук ме четеш Антоан, за мен е много важно мнението ти, защото е истинско почувствано при четенето на стиховете. Обичам да пиша Оди и Балади, но не съм ги публикувала, тая си ги както и обичам приказките. Все още живея с вълшебствата си и все още съм в приказния си свят и все още се чувствам като принцеса.Удоволствие е за мен посещението ти.

    portishead
    Стоя пред вратата
    онази която води към тебе
    недей наблюдава
    аз влизам през нея вече.....
  • Привет!!!!!!!!1
  • Отворена
    за тази
    която
    попи
    розата
    в сянката ми
    и премина
    през
    вратата
    с очи
    спрели
    в мига
    на съдбата
    и освободили
    топлите
    дихания
    на душата ми
    опръскала
    в зелени
    искри
    очите ти
    събрани
    в шепите ми
    и простря
    жарещите
    дни
    на прага...
Propuestas
: ??:??