Вратата
Пред мен беше една тайнствена врата,
два дракона я пазеха пред входа,
оглеждах се тайно поне за пролука
и чудех се как да навляза и навътре пребродя,
ключ едва ли имаше, вълшебна бе тя,
не виждаше се място за ключалка,
но с него не се отключва ей така,
а просто трябва да кажеш думичка малка
и принцът ми от приказна суета
сам щеше да се появи, за да ме намери,
ще го позная по добрата му душа
и нещо в мене неволно ще потрепери...
Изведнъж отвори се вълшебната врата,
целунала бях увехналата ù на входа роза,
докоснала я бях с моята нежна ръка
и първа опитала се да ù проговоря,
пристъпила и обкичила се с усмивка,
вдъхнала скришом от ароматната ù доза,
отнела ù бях вече красотата
и, плъзнала се в сърцевинната утроба,
достигнала бях същината,
е, тя била е отключена за мили хора
и сякаш чакала е дълго мен, за бога,
но защо не чувам приказната арфа,
а само риданието и плача на прага...
И тъй любопитството ми надделя
и тръгнала бях навътре с дълбока тревога,
да видя чудесата, невидяни досега,
и да позная любовта си блага...
Принцът ми стоеше на една скала
и горчиво ридаеше от съдба нерада
и погледна ме изведнъж ей така,
и сякаш пещерата взе да се разпада,
и заизвираха около нас реки, езера
и заклокочиха води отровни,
изплуваха наново приказни земи
и гори се разстлаха със зелени форми...
Искри избухнаха светкавично отстрани
и посипаха ни звезди с нежна безпощада,
заговориха му шепнешком пред мен дори
и дръпнаха го да се опомни за ръкава.
- Ръката ù ела и поеми,
че тя толкова невинно, дълго страда!
- Отключи сърцето си и прости
на земната, че така с любов те наказа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
