Вратата
Пред мен беше една тайнствена врата,
два дракона я пазеха пред входа,
оглеждах се тайно поне за пролука
и чудех се как да навляза и навътре пребродя,
ключ едва ли имаше, вълшебна бе тя,
не виждаше се място за ключалка,
но с него не се отключва ей така,
а просто трябва да кажеш думичка малка
и принцът ми от приказна суета
сам щеше да се появи, за да ме намери,
ще го позная по добрата му душа
и нещо в мене неволно ще потрепери...
Изведнъж отвори се вълшебната врата,
целунала бях увехналата ù на входа роза,
докоснала я бях с моята нежна ръка
и първа опитала се да ù проговоря,
пристъпила и обкичила се с усмивка,
вдъхнала скришом от ароматната ù доза,
отнела ù бях вече красотата
и, плъзнала се в сърцевинната утроба,
достигнала бях същината,
е, тя била е отключена за мили хора
и сякаш чакала е дълго мен, за бога,
но защо не чувам приказната арфа,
а само риданието и плача на прага...
И тъй любопитството ми надделя
и тръгнала бях навътре с дълбока тревога,
да видя чудесата, невидяни досега,
и да позная любовта си блага...
Принцът ми стоеше на една скала
и горчиво ридаеше от съдба нерада
и погледна ме изведнъж ей така,
и сякаш пещерата взе да се разпада,
и заизвираха около нас реки, езера
и заклокочиха води отровни,
изплуваха наново приказни земи
и гори се разстлаха със зелени форми...
Искри избухнаха светкавично отстрани
и посипаха ни звезди с нежна безпощада,
заговориха му шепнешком пред мен дори
и дръпнаха го да се опомни за ръкава.
- Ръката ù ела и поеми,
че тя толкова невинно, дълго страда!
- Отключи сърцето си и прости
на земната, че така с любов те наказа!
© Светлана Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Привет!!!!!!!!1
-
Отворена
за тази
която
попи
розата
в сянката ми
и премина
през
вратата
с очи
спрели
в мига
на съдбата
и освободили
топлите
дихания
на душата ми
опръскала
в зелени
искри
очите ти
събрани
в шепите ми
и простря
жарещите
дни
на прага...
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Усмихна ме, приятелко и надявам се, че не се сърдиш за пропускането на специалния ти ден, защото известно време не съм влизала тук!
Благодаря, Елена. Зарадвах се на посещението ти и се надявам и в бъдеще да се отбиваш!
Радвам се, че и тук ме четеш Антоан, за мен е много важно мнението ти, защото е истинско почувствано при четенето на стиховете. Обичам да пиша Оди и Балади, но не съм ги публикувала, тая си ги както и обичам приказките. Все още живея с вълшебствата си и все още съм в приказния си свят и все още се чувствам като принцеса.Удоволствие е за мен посещението ти.
portishead
Стоя пред вратата
онази която води към тебе
недей наблюдава
аз влизам през нея вече.....