Вратата е отворена
Всяка нощ оставям
вратата отворена
и чакам в тъмното
стаен
с душа оголена.
Чакам да влезеш,
тихо на пръсти,
през косите ми сиви
да минат по детски
твоите пръсти
чевръсти.
Да ме целунеш
нежно чакам,
да спра от студа
със зъби да тракам.
А теб,
те няма!
Далече си все още,
стотици мили
ни разделят
в желанието
да бъдеме щастливи!
Но... все пак
всяка нощ оставям
вратата си отворена
и чакам в тъмното стаен
щастието, в душата ми оголена,
да дойде то при мен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados