PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ) PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)
289
25 may 2008, 13:23

Вратата е отворена

  Poesía
958 0 7
  Вратата е отворена

 

Всяка нощ оставям

вратата  отворена

и чакам в тъмното

стаен

с душа  оголена.

Чакам да влезеш,

тихо на пръсти,

през косите ми сиви

да минат по детски

твоите пръсти

чевръсти.

Да ме целунеш

нежно чакам,

да спра от студа

със зъби да тракам.

А теб,

те няма!

Далече си все още,

стотици мили

ни разделят

в желанието

да бъдеме щастливи!

Но... все пак

всяка нощ оставям

вратата си отворена

и чакам в тъмното стаен

щастието, в душата ми оголена,

да дойде то при мен!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0