Всяка нощ оставям
вратата отворена
и чакам в тъмното
стаен
с душа оголена.
Чакам да влезеш,
тихо на пръсти,
през косите ми сиви
да минат по детски
твоите пръсти
чевръсти.
Да ме целунеш
нежно чакам,
да спра от студа
със зъби да тракам.
А теб,
те няма!
Далече си все още,
стотици мили
ни разделят
в желанието
да бъдеме щастливи!
Но... все пак
всяка нощ оставям
вратата си отворена
и чакам в тъмното стаен
щастието, в душата ми оголена,
да дойде то при мен!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados
нежна мъжка лирика...Браво!