Вратата е отворена
Вратата е отворена
Всяка нощ оставям
вратата отворена
и чакам в тъмното
стаен
с душа оголена.
Чакам да влезеш,
тихо на пръсти,
през косите ми сиви
да минат по детски
твоите пръсти
чевръсти.
Да ме целунеш
нежно чакам,
да спра от студа
със зъби да тракам.
А теб,
те няма!
Далече си все още,
стотици мили
ни разделят
в желанието
да бъдеме щастливи!
Но... все пак
всяка нощ оставям
вратата си отворена
и чакам в тъмното стаен
щастието, в душата ми оголена,
да дойде то при мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
