25 мая 2008 г., 13:23

Вратата е отворена

956 0 7
  Вратата е отворена

 

Всяка нощ оставям

вратата  отворена

и чакам в тъмното

стаен

с душа  оголена.

Чакам да влезеш,

тихо на пръсти,

през косите ми сиви

да минат по детски

твоите пръсти

чевръсти.

Да ме целунеш

нежно чакам,

да спра от студа

със зъби да тракам.

А теб,

те няма!

Далече си все още,

стотици мили

ни разделят

в желанието

да бъдеме щастливи!

Но... все пак

всяка нощ оставям

вратата си отворена

и чакам в тъмното стаен

щастието, в душата ми оголена,

да дойде то при мен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...