May 25, 2008, 1:23 PM

Вратата е отворена

  Poetry
954 0 7
  Вратата е отворена

 

Всяка нощ оставям

вратата  отворена

и чакам в тъмното

стаен

с душа  оголена.

Чакам да влезеш,

тихо на пръсти,

през косите ми сиви

да минат по детски

твоите пръсти

чевръсти.

Да ме целунеш

нежно чакам,

да спра от студа

със зъби да тракам.

А теб,

те няма!

Далече си все още,

стотици мили

ни разделят

в желанието

да бъдеме щастливи!

Но... все пак

всяка нощ оставям

вратата си отворена

и чакам в тъмното стаен

щастието, в душата ми оголена,

да дойде то при мен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...