Вратичка
Нежност моя, разпиляна
във хиляди моменти без следа,
от разума ми окована,
във сънищата жадно те крада.
А денем те раздавам
на гладни, жадни - без душа,
даже малко не оставям,
знаейки, че сигурно греша.
И ден по ден повтарям
този адов, тежък кръговрат,
но вратичката отварям
към един самотен непознат.
във хиляди моменти без следа,
от разума ми окована,
във сънищата жадно те крада.
А денем те раздавам
на гладни, жадни - без душа,
даже малко не оставям,
знаейки, че сигурно греша.
И ден по ден повтарям
този адов, тежък кръговрат,
но вратичката отварям
към един самотен непознат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
