15 jul 2007, 20:48

Вратичка 

  Poesía
772 0 3
Нежност моя, разпиляна
във хиляди моменти без следа,
от разума ми окована,
във сънищата жадно те крада.

А денем те раздавам
на гладни, жадни - без душа,
даже малко не оставям,
знаейки, че сигурно греша.

И ден по ден повтарям
този адов, тежък кръговрат,
но вратичката отварям
към един самотен непознат.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??