Вратичка
във хиляди моменти без следа,
от разума ми окована,
във сънищата жадно те крада.
А денем те раздавам
на гладни, жадни - без душа,
даже малко не оставям,
знаейки, че сигурно греша.
И ден по ден повтарям
този адов, тежък кръговрат,
но вратичката отварям
към един самотен непознат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тони Все права защищены
