Нежност моя, разпиляна
във хиляди моменти без следа,
от разума ми окована,
във сънищата жадно те крада.
А денем те раздавам
на гладни, жадни - без душа,
даже малко не оставям,
знаейки, че сигурно греша.
И ден по ден повтарям
този адов, тежък кръговрат,
но вратичката отварям
към един самотен непознат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация