Jul 15, 2007, 8:48 PM

Вратичка

  Poetry
1K 0 3
Нежност моя, разпиляна
във хиляди моменти без следа,
от разума ми окована,
във сънищата жадно те крада.

А денем те раздавам
на гладни, жадни - без душа,
даже малко не оставям,
знаейки, че сигурно греша.

И ден по ден повтарям
този адов, тежък кръговрат,
но вратичката отварям
към един самотен непознат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...