23 mar 2007, 17:09

ВРАТИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА

  Poesía
897 0 1


ВРАТИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА

( “ПОСТИЖЕНИЯ”)

Нищо не ни остана. Кофите за боклук останаха без боклуци. Отнеха ни всичко материално, а от духа сами се отказахме.

Спряха тока.

Спряха телефона.

Спряха парното.

Спряха водата.

Спряха лещата.

Спряха боба.

Спряха хляба.

Копривата расте напролет.

Спряха и копривата

през зимата.

Зеленчуците -

пълни със нитрати.

Вече спряха и нитратите.

 

Народе клет:

вярвай, плащай и студувай;

Живей самотен и гладувай.

 

Остана ни само омразата,

защото тя не струваше нищо.

 

Но затова пък ни пуснаха чума,

пуснаха ни СПИН и синя пъпка,

хепатит и луда крава.

Направиха туберкулозата

и вариолата достъпни.

Вече не е трудно да намериш

за детето си полиомиелит,

да пипнеш тиф,

или пък кърлеж с лаймска болест,

да хванеш грип

или тения да те хване.

За всяка възраст и за всеки вкус

е болестта.

Безплатна и за всички

е достъпна стока тя.

 

Навлязахме във времето, когато

грижата за унищожаването

на бедността и болестта

става с ликвидиране

на бедните и болните.

А срещу тези, пишещи памфлети,

знаете ли що изпратиха? - Ракети.

 

И понеже бяхме заредени със омраза,

ние избрахме онези, към които да я насочим.

И вече си имаме:

цар за премиер,

комунист за президент,

десница с леви убеждения,

левица с десни въжделения,

ченгета за политически баланс,

мизантропи за филантропи,

разбойници за депутати,

бирници за лекари,

смахнати за даскали.

Станахме опозиция на всички

във всичко,

всякога и винаги.

 

Насочваме оръжията срещу себе си и спорим:

дали обесването

не е по-хуманно от разстрела,

дали отравянето

не е по-хуманно от обезглавяването,

дали снарядите

не са по-хуманни от ракетите,

дали да станем приятели

на нашите тирани,

или да станем тиранични

с нашите приятели?

 

Народе клет:

Слугувай и кротувай.

 

септември, 2002

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свети Кирил Драгалевски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Казват, че раковите клетки са такива клетки, които се грижат за себе си, а не за тялото.
    Нашите политици са раковите клетки на обществото.
    Нашите политици са подкупени от . . .
    Когато истината излезе наяве, къде ще се скрият.
    Много ми се ще, тази алчна паплач, да бъде изстреляна в космоса, на някоя безлюдна планета. Те трябва да научат, че хората могат да живеят само в общество от хора. Когато е сам човек, той няма от кого да краде, няма кого да лъже, няма кого да маниполира.
    Този урок трябва да научат нашите политици. Те трябва да бъдат върнати в пещерната ера, когато трябва да се грижат за себе си ежедневно, ежечасно и когато срещнат друго човешко същество, да го обикнат и заедно да се грижа за живота си.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...