Setsunai (Djani)
11 3
4 may 2023, 9:49

Време 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
530 1 2
                    Време

 

Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е

безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова

и сякаш ехото ме кара да глъхтя.

 

Белият ми цвят изпада в сивота
и в сивата мъгла се уча да живея.
Гръхотът на морния прозорец ехти

сякаш в ада се намирам.
Усещам как мъглата ме превзема
и във нея самси аз умирам.

© Djani Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно.
  • Unique work, with very deep meaning and beautiful at the same time.
Propuestas
: ??:??