Setsunai (Djani)
11 3
4.05.2023 г., 9:49 ч.

Време 

  Поезия » Пейзажна, Философска
520 1 2
                    Време

 

Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е

безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова

и сякаш ехото ме кара да глъхтя.

 

Белият ми цвят изпада в сивота
и в сивата мъгла се уча да живея.
Гръхотът на морния прозорец ехти

сякаш в ада се намирам.
Усещам как мъглата ме превзема
и във нея самси аз умирам.

© Djani Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно.
  • Unique work, with very deep meaning and beautiful at the same time.
Предложения
: ??:??