5 jun 2008, 9:30

Време

  Poesía » Otra
876 0 3

 

         Ден след ден минава, времето е винаги на ход.

         Не пита, не се моли, просто си върви

         със своя собствен код.

 

         По кода го маркирам,

         да помня от кога спечелила съм любовта!

         Къде била съм, с кой делила съм късмет,

         къде мечтала съм и как съм плакала безчет.

 

         Времето е вечно, от създаването на света.

         А аз, преходната, се опитвам да го разбера?

         Времето - живот е, мярка за това, какво ще научи

         собствената ми душа!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно
  • времето...наш съюзник...и наш враг...
    харесвам философията на този стих...
    с обич, Кристина.
  • Какво е времето?
    Понятие, въведено от хората.
    Да отбелязват важните събития...
    Което минало е – вече е било!
    Не можем да го върнем...
    Което предстои – във мислите ни то е...
    Дали е спомен отпреди?
    Какво е?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...