Време

4ara (Петрова)
10 26

5 jun 2008, 9:30

Poesía » Otra

603 0 3

Ден след ден минава, времето е винаги на ход.

Не пита, не се моли, просто си върви

със своя собствен код.

По кода го маркирам,

да помня от кога спечелила съм любовта!

Къде била съм, с кой делила съм късмет,

къде мечтала съм и как съм плакала безчет.

Времето е вечно, от създаването на света.

А аз, преходната, се опитвам да го разбера?

Времето - живот е, мярка за това, какво ще научи

собствената ми душа!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.