5.06.2008 г., 9:30

Време

873 0 3

 

         Ден след ден минава, времето е винаги на ход.

         Не пита, не се моли, просто си върви

         със своя собствен код.

 

         По кода го маркирам,

         да помня от кога спечелила съм любовта!

         Къде била съм, с кой делила съм късмет,

         къде мечтала съм и как съм плакала безчет.

 

         Времето е вечно, от създаването на света.

         А аз, преходната, се опитвам да го разбера?

         Времето - живот е, мярка за това, какво ще научи

         собствената ми душа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно
  • времето...наш съюзник...и наш враг...
    харесвам философията на този стих...
    с обич, Кристина.
  • Какво е времето?
    Понятие, въведено от хората.
    Да отбелязват важните събития...
    Което минало е – вече е било!
    Не можем да го върнем...
    Което предстои – във мислите ни то е...
    Дали е спомен отпреди?
    Какво е?

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...