Ден след ден минава, времето е винаги на ход.
Не пита, не се моли, просто си върви
със своя собствен код.
По кода го маркирам,
да помня от кога спечелила съм любовта!
Къде била съм, с кой делила съм късмет,
къде мечтала съм и как съм плакала безчет.
Времето е вечно, от създаването на света.
А аз, преходната, се опитвам да го разбера?
Времето - живот е, мярка за това, какво ще научи
собствената ми душа!
© Петрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
