5 июн. 2008 г., 09:30

Време

875 0 3

 

         Ден след ден минава, времето е винаги на ход.

         Не пита, не се моли, просто си върви

         със своя собствен код.

 

         По кода го маркирам,

         да помня от кога спечелила съм любовта!

         Къде била съм, с кой делила съм късмет,

         къде мечтала съм и как съм плакала безчет.

 

         Времето е вечно, от създаването на света.

         А аз, преходната, се опитвам да го разбера?

         Времето - живот е, мярка за това, какво ще научи

         собствената ми душа!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно
  • времето...наш съюзник...и наш враг...
    харесвам философията на този стих...
    с обич, Кристина.
  • Какво е времето?
    Понятие, въведено от хората.
    Да отбелязват важните събития...
    Което минало е – вече е било!
    Не можем да го върнем...
    Което предстои – във мислите ни то е...
    Дали е спомен отпреди?
    Какво е?

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...