4ara (Петрова)
10 26
5 июн. 2008 г., 09:30

Време 

  Поэзия » Другая
567 0 3

 

         Ден след ден минава, времето е винаги на ход.

         Не пита, не се моли, просто си върви

         със своя собствен код.

 

         По кода го маркирам,

         да помня от кога спечелила съм любовта!

         Къде била съм, с кой делила съм късмет,

         къде мечтала съм и как съм плакала безчет.

 

         Времето е вечно, от създаването на света.

         А аз, преходната, се опитвам да го разбера?

         Времето - живот е, мярка за това, какво ще научи

         собствената ми душа!

 

 

© Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно
  • времето...наш съюзник...и наш враг...
    харесвам философията на този стих...
    с обич, Кристина.
  • Какво е времето?
    Понятие, въведено от хората.
    Да отбелязват важните събития...
    Което минало е – вече е било!
    Не можем да го върнем...
    Което предстои – във мислите ни то е...
    Дали е спомен отпреди?
    Какво е?
Предложения
: ??:??