5 июн. 2008 г., 09:30

Време

877 0 3

 

         Ден след ден минава, времето е винаги на ход.

         Не пита, не се моли, просто си върви

         със своя собствен код.

 

         По кода го маркирам,

         да помня от кога спечелила съм любовта!

         Къде била съм, с кой делила съм късмет,

         къде мечтала съм и как съм плакала безчет.

 

         Времето е вечно, от създаването на света.

         А аз, преходната, се опитвам да го разбера?

         Времето - живот е, мярка за това, какво ще научи

         собствената ми душа!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно
  • времето...наш съюзник...и наш враг...
    харесвам философията на този стих...
    с обич, Кристина.
  • Какво е времето?
    Понятие, въведено от хората.
    Да отбелязват важните събития...
    Което минало е – вече е било!
    Не можем да го върнем...
    Което предстои – във мислите ни то е...
    Дали е спомен отпреди?
    Какво е?

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...