Време, не спираш, бързаш, нямаш бряг, пристанище нямаш. В своя бяг ни оставяш без въздух, но пак продължаваш. Време, колко спомени стари се опитваш да върнеш, пак назад се обръщаш и редиш своя пъзел, пак бързаш.
Време, как не спреш за секунда, да се спрем да починем, как сред тази гълчава път пред себе да видим? Като морската пяна в бреговете се бием. Като вятър в гората между клоните вием.
Време, като адска машина сменяш сцена след сцена, днес си тук, утре - там, в друг ден - на друга арена. Нощ след нощ, ден след ден, с тебе, време, се борим. И не знам как така време има за спомени.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав за прекрасния стих!