7 июн. 2007 г., 09:17

Време

911 1 8
Време, не спираш, бързаш, нямаш бряг, пристанище нямаш.
В своя бяг ни оставяш без въздух, но пак продължаваш.
Време, колко спомени стари се опитваш да върнеш,
пак назад се обръщаш и редиш своя пъзел, пак бързаш.

Време, как не спреш за секунда, да се спрем да починем,
как сред тази гълчава път пред себе да видим?
Като морската пяна в бреговете се бием.
Като вятър в гората между клоните вием.

Време, като адска машина сменяш сцена след сцена,
днес си тук, утре - там, в друг ден - на друга арена.
Нощ след нощ, ден след ден, с тебе, време, се борим.
И не знам как така време има за спомени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...