Време
Време, не спираш, бързаш, нямаш бряг, пристанище нямаш.
В своя бяг ни оставяш без въздух, но пак продължаваш.
Време, колко спомени стари се опитваш да върнеш,
пак назад се обръщаш и редиш своя пъзел, пак бързаш.
Време, как не спреш за секунда, да се спрем да починем,
как сред тази гълчава път пред себе да видим?
Като морската пяна в бреговете се бием.
Като вятър в гората между клоните вием.
Време, като адска машина сменяш сцена след сцена,
днес си тук, утре - там, в друг ден - на друга арена.
Нощ след нощ, ден след ден, с тебе, време, се борим.
И не знам как така време има за спомени.
В своя бяг ни оставяш без въздух, но пак продължаваш.
Време, колко спомени стари се опитваш да върнеш,
пак назад се обръщаш и редиш своя пъзел, пак бързаш.
Време, как не спреш за секунда, да се спрем да починем,
как сред тази гълчава път пред себе да видим?
Като морската пяна в бреговете се бием.
Като вятър в гората между клоните вием.
Време, като адска машина сменяш сцена след сцена,
днес си тук, утре - там, в друг ден - на друга арена.
Нощ след нощ, ден след ден, с тебе, време, се борим.
И не знам как така време има за спомени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
