Ксиана (Яница Ботева)
78 695
7.06.2007 г., 9:17 ч.

Време 

  Поезия
600 1 8
Време, не спираш, бързаш, нямаш бряг, пристанище нямаш.
В своя бяг ни оставяш без въздух, но пак продължаваш.
Време, колко спомени стари се опитваш да върнеш,
пак назад се обръщаш и редиш своя пъзел, пак бързаш.

Време, как не спреш за секунда, да се спрем да починем,
как сред тази гълчава път пред себе да видим?
Като морската пяна в бреговете се бием.
Като вятър в гората между клоните вием.

Време, като адска машина сменяш сцена след сцена,
днес си тук, утре - там, в друг ден - на друга арена.
Нощ след нощ, ден след ден, с тебе, време, се борим.
И не знам как така време има за спомени.

© Яница Ботева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??