14 feb 2005, 16:27

Време 

  Poesía
824 0 2
И нейде в гората вълците вият,
с глас пресипнал гарванът грачи,
орли траурни вятъра порят.
Кървава луна на небосвода се качи
с пурпурно сияние орелът освети,
кръстът на земята пак се появи,
като сянка във нощта прелита
послание да носи във времето!
Време на забрава,
сянка във нощта!
Време на поквара
носител на смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Попов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??