1 mar 2008, 23:01

Време

Poesía » Filosófica

2.1K 0 1

Какво е времето?
Завет. Мълчание.
Пронизваща секунда. Пропиляно времетраене.
Болките лекуващо. Подбуждащо смъртта.
Миг - част от вечността.
Време - низ от спомени,
от болки и тъги,
време стихващо на несломими борби...
(To be continued...)

(Стихът го написах във връзка с едно есе за В. Левски на тема: ,,Ние трябва да бъдем във времето, ако искаме и то да бъде в нас")

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

И повлича ни реката на времето...живеем миг от вечността...
Но какъв миг само! Светъл и искрящ...тих и болезнен...миг
всеки от нас е част от вечността...прашинка...с обич. замисли ме...

2008-03-02T11:43:37+02:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0