14 dic 2008, 7:05

"Време"

  Poesía
773 0 3
"Време"

Силна тъга е сковала ръцете ми
в молитва за утрини сплетени
скрили сърцето ми в шепите
прашни от дългото чакане
Сълзите закриват очите ми
уморени напразно от гледане
с цвят  на повяхнали рози червени
пълни с милост под клепачи склопени
Силна умора в краката ми стене
на колене пред животи от болка
да вървя чакам да бъде простено
пътят е дълъг останах без време
Думите страстни в ушите ми пеят
в хор от чувства несбъднати, несподелени
устните шепнат едничкото име
няма кога да се срещнеш със мене...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...