14 dic 2008, 7:05

"Време"

  Poesía
775 0 3
"Време"

Силна тъга е сковала ръцете ми
в молитва за утрини сплетени
скрили сърцето ми в шепите
прашни от дългото чакане
Сълзите закриват очите ми
уморени напразно от гледане
с цвят  на повяхнали рози червени
пълни с милост под клепачи склопени
Силна умора в краката ми стене
на колене пред животи от болка
да вървя чакам да бъде простено
пътят е дълъг останах без време
Думите страстни в ушите ми пеят
в хор от чувства несбъднати, несподелени
устните шепнат едничкото име
няма кога да се срещнеш със мене...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...