Dec 14, 2008, 7:05 AM

"Време"

  Poetry
774 0 3
"Време"

Силна тъга е сковала ръцете ми
в молитва за утрини сплетени
скрили сърцето ми в шепите
прашни от дългото чакане
Сълзите закриват очите ми
уморени напразно от гледане
с цвят  на повяхнали рози червени
пълни с милост под клепачи склопени
Силна умора в краката ми стене
на колене пред животи от болка
да вървя чакам да бъде простено
пътят е дълъг останах без време
Думите страстни в ушите ми пеят
в хор от чувства несбъднати, несподелени
устните шепнат едничкото име
няма кога да се срещнеш със мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...