Nikodim (Никодим)
16 1
19 mar 2009, 1:59

Време 

  Poesía » De amor
464 0 0

Как исках то да бърза, на бегом,
когато дните ни, без ум, очаквах.
Летях през него, ветрогон,
от кал и тръни го откачах.

Как само молех се да спре,
кога до теб, прегърнати, заспивах.
Как шепнех му и исках да умре,
та двамата да бъдем живи.

 

Безсилен блъсках времето назад,
към мигове отминали и чудни.
Немòщен плачех в своя ад.
Очите ми проклинаха го будни.

© Никодим Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??