Време

19.03.2009 г., 1:59 ч.

Поезия » Любовна

463 0 0

Как исках то да бърза, на бегом,
когато дните ни, без ум, очаквах.
Летях през него, ветрогон,
от кал и тръни го откачах.

Как само молех се да спре,
кога до теб, прегърнати, заспивах.
Как шепнех му и исках да умре,
та двамата да бъдем живи.

Безсилен блъсках времето назад,
към мигове отминали и чудни.
Немòщен плачех в своя ад.
Очите ми проклинаха го будни.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Време

Свързани произведения

Коментари

Предложения