8 feb 2012, 18:55

Време 

  Poesía » De amor
5.0 / 6
783 0 8


Жестоко време. Бяло като стон,

тревожно и смразяващо до лудост.

Прихлупил се е снежен небосклон,

без намек и очакване за чудо…

 

Кахърно време! Казват, вълчи вой

разкъсвал само ледените нощи…

В такава нощ дали ще има кой

в едно огнище шепа жар да сложи?

 

И да разпали огън в пепелта.

Май погледът ми сам лети в безкрая.

Ръцете жадни на една жена

молитва търсят, тебе да познаят.

 

От вълчи вой смразява се кръвта,

а без любов душата става грешна

и блудна. В тази бяла тишина,

за глътка обич в мрака се оглежда…

 

Безумно време! Кратко като звън.

И тежко като клетва нарушена…

Но с утрото, щом лъч проблесне вън,

навярно ще възкръсне преродено…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стил! Нищо друго.
  • ..............
  • "И да разпали огън в пепелта.
    Май погледът ми сам лети в безкрая.
    Ръцете жадни на една жена
    молитва търсят, тебе да познаят."
    !!!!!!!
  • !!!
  • Перфектен стих, богат на алюзии. Впечатли ме това "кахърно време" - не знам дали друг е използвал такова определение. Великолепен градеж на цялата образна система, вярно структуриране на стиха, фино чувство за детайла. Личи си класата...
  • Хубав стих!С внушения в буквалния и метафоричен характер на времето.Поздрав!
  • И утрото е мразовито
    и щастието е отмито
    южняка когато тук задуха
    чак тогава ще имаме разтуха.
  • Има надежда, ще възкръсне преродено! Поздрав!
Propuestas

Más obras »