Време
Жестоко време. Бяло като стон,
тревожно и смразяващо до лудост.
Прихлупил се е снежен небосклон,
без намек и очакване за чудо…
Кахърно време! Казват, вълчи вой
разкъсвал само ледените нощи…
В такава нощ дали ще има кой
в едно огнище шепа жар да сложи?
И да разпали огън в пепелта.
Май погледът ми сам лети в безкрая.
Ръцете жадни на една жена
молитва търсят, тебе да познаят.
От вълчи вой смразява се кръвта,
а без любов душата става грешна
и блудна. В тази бяла тишина,
за глътка обич в мрака се оглежда…
Безумно време! Кратко като звън.
И тежко като клетва нарушена…
Но с утрото, щом лъч проблесне вън,
навярно ще възкръсне преродено…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
